31 May 2011

Творецът

   Разучавайки как да си направя страници в Blogger, по погрешка постнах една публикация, която не трябваше. Та именно тя беше озаглавена „Творецът”. Гледайки това заглавие и едновременно следейки сериала „През червеевата дупка с Морган Фриман” ми дойде идеята да напиша това творение.
   В продължение на дни мислих какво да включа и реших да се спра на многото теории, които знам.
   Творецът, Създателят, Сътворителят, Бог, Господ, Аллах, всички тези имена и наименования се използват, за да може да се характеризира едно същество, което е създало целия свят. Но дали е така? Никой все още не знае. Теориите за създаването ни са безкрайно много. Всеки човек си задава този въпрос от къде сме се появили. Но никой не е намерил отговора му все още.
   Теорията за големия взрив, ще започна с нея. Най-разпространената теория и тази, която се счита за най-вярна. Като разбрали хората, че Вселената се разширява, веднага им дошло на ума, че е трябвало да тръгне от някъде тази Вселена, за да се разшири. И в последствие се родила Теорията за Големия взрив. За тези, които не я знаят, ще обясня простичко, така както аз я разбирам. Вселената е започнала от една много малка частица, горе-долу колкото един атом или беше по-малко, това не е толкова важно, и изведнъж това тяло се е взривило и започнало да се разширява с неимоверна скорост и започнали да действат четирите фундаментални сили. Гравитацията, електромагнетизма, силната и слабата (ядрена) сила. И така се създали звездите, планетите и следователно ние.
   Но тази теория поражда други въпроси, от къде се е появила тази частица или как е започнал самият взрив. Тук се намесва теорията за струните. Тази теория казва, че всяка частица се разглежда като микроскопична струна, като всяка една трепти с различна честота, колкото повече енергия има една струна, толкова по-голяма маса притежава тя. Това е според чичо Айнщайн. Тук също така обясняват, има неща наречени брани в пространството. Брана от думата „мембрана”. Тези брани се движат, отдалечават се после се приближават, през определен период  от време и когато се сблъскват в даден район от площта им се получава голям взрив. Така се обяснява Големият взрив, според който се е зародила Вселената ни.
   Да не захвърляме на страна и религиите. Според всички тях е имало едно могъщо и всезнаещо същество, което ни е сътворило, заедно със Земята и всички животни и растения. Според някои сме били създадени от кал по подобие на твореца, а според други, политеистични религии, много богове са помогнали за създаването ни. Всички тези вярвания са били силно застъпени в мисленето на човек. Имало е много вярващи в миналото, докато човекът не се е разпрострял из космоса. Тогава вече се повдига въпросът кой е създал цялата вселена, и пак все едно е било замислено, в никоя религия не се конкретизира, че Бог е създал само Земята, а се казва, че е създал света. В миналото под тази дума се е разбирало само Земята, но после значението й се е разширило и е обхванало цялата Вселена.
   Да, несъмнено ще мине доста време преди да разберем кой или какво ни е създало, дали сме творение на някое всемогъщо и величествено същество или сме ненадейна случка по пътя на еволюцията не само на Земята, ами и на Вселената. Вечните въпроси, които ще ни тормозят до самия ни край. Но все пак ако знаехме всичко нямаше да е забавен животът, нали? Търсенето на неизвестното е целта на живота на всеки от нас, колкото и да не си го признаваме, е така и съм сигурен, че ще продължаваме да търсим отговора на този неизменно задаван от нас въпрос „Как сме се озовали тук и защо?”.

18 May 2011

Магията на цветовете

  Прибирах се от училище и извървявайки пътя, който е между спирката на автобуса и дома ми, се загледах в дърветата. Колко нюанси на зеленото имаше в това малко парче земя. Погледнах в три различни двора на разстояние не повече от 5 метра. Толкова различни цветове, а се водят под едно име, зелено.
   Замислих се за различните цветове, за способността ни да ги различаваме, да ги виждаме, да им се радваме, да изразяваме чувствата си чрез тях, за всички тези наши дейности, които са свързани с гамата различни багри. И вървейки към дома си тези мисли се въртяха в главата ми и препускаха като моторист на магистрала с 230 км/ч.
   Тъй като скоро учихме по физика за устройството на окото, за лещи, за спектър на светлината, за самата светлина, всички тези неща ми минаха през това нещо на раменете. Как листата или по-точно хлоропластите, поглъщат всички дължини на вълната освен зелената, която я отразяват. А светлината, тя самата как се е появила? Всички тези процеси във Вселената на формиране на нови звезди и тяхната смърт. Всички тези красиви, но в същото време и смъртоносни чудеса. Нашето начало, започнало от тях.
   В един филм бяха казали, че, ние хората, сме съставени от звездния прах. Че ни има благодарение на смъртта на милиони звезди, довели евентуално до създаването ни. Всичко в нашата Вселена е свързано, като въже, което съединява всички части на космоса, колкото и отдалечени и различни да изглеждат, но в основата си са еднакви.
   Леко отклонение от темата, но на място. Да се върнем на цветовете. Ах, тези цветове. Не само милионите различни нюанси на зеленото, които могат да се видят пролетта и лятото в наша страна, но да не забравяме и изгрева и залеза. Тази смесица от оранжево-розов нюанс, който така ярко се откроява от синьото небе, но същевременно толкова изкусно преливащи в един спиращ дъха пейзаж.
   Цветове има навсякъде, където и да погледнем виждаме всякакви смайващи и поразително невероятни красиви багри. Но толкова сме задълбочени в своето скучно ежедневие, в своя забързан график, че не забелязваме красотата от цветове, която ни обгражда и ни напомня на какво е способна Вселената.
   Да не забравяме цветята. Те са едни от най-честно напомнящите ни за красотата, която ни заобикаля. Тези тъй ароматни и обаятелни растения зашеметяват със своята форма, размер, цвят, мирис. В забързаното ни ежедневие те са единствените „предмети”, които ни напомнят за красотата на природата, колкото и тъжно и жално да звучи, но си е самата истина.
   Пак ще завърша с мисълта от последната публикация. Трябва да се спрем и да се вгледаме в красотата на света, в цветовете, които ни обръщат, така те ще ни вдъхнат поне малко спокойствие, чувство за изпълнение на някаква цел, за завършеност. За жалост погледнем ли на страни пак ще се върнем в старото си сиво ежедневие (знам и сивото е цвят, но той е започнал да се сравнява със скучното, еднаквото). Наведени с глава надолу, замислени какво да правим с живота си, как да разрешим последния появил се проблем и как да доживеем до следващия ден. Това е нашият  живот, скучен и еднообразен, но с цветовете и малко интересен.