Прибирах се от училище и извървявайки пътя, който е между спирката на автобуса и дома ми, се загледах в дърветата. Колко нюанси на зеленото имаше в това малко парче земя. Погледнах в три различни двора на разстояние не повече от 5 метра. Толкова различни цветове, а се водят под едно име, зелено.
Замислих се за различните цветове, за способността ни да ги различаваме, да ги виждаме, да им се радваме, да изразяваме чувствата си чрез тях, за всички тези наши дейности, които са свързани с гамата различни багри. И вървейки към дома си тези мисли се въртяха в главата ми и препускаха като моторист на магистрала с 230 км/ч.
Тъй като скоро учихме по физика за устройството на окото, за лещи, за спектър на светлината, за самата светлина, всички тези неща ми минаха през това нещо на раменете. Как листата или по-точно хлоропластите, поглъщат всички дължини на вълната освен зелената, която я отразяват. А светлината, тя самата как се е появила? Всички тези процеси във Вселената на формиране на нови звезди и тяхната смърт. Всички тези красиви, но в същото време и смъртоносни чудеса. Нашето начало, започнало от тях.
В един филм бяха казали, че, ние хората, сме съставени от звездния прах. Че ни има благодарение на смъртта на милиони звезди, довели евентуално до създаването ни. Всичко в нашата Вселена е свързано, като въже, което съединява всички части на космоса, колкото и отдалечени и различни да изглеждат, но в основата си са еднакви.
Леко отклонение от темата, но на място. Да се върнем на цветовете. Ах, тези цветове. Не само милионите различни нюанси на зеленото, които могат да се видят пролетта и лятото в наша страна, но да не забравяме и изгрева и залеза. Тази смесица от оранжево-розов нюанс, който така ярко се откроява от синьото небе, но същевременно толкова изкусно преливащи в един спиращ дъха пейзаж.
Цветове има навсякъде, където и да погледнем виждаме всякакви смайващи и поразително невероятни красиви багри. Но толкова сме задълбочени в своето скучно ежедневие, в своя забързан график, че не забелязваме красотата от цветове, която ни обгражда и ни напомня на какво е способна Вселената.
Да не забравяме цветята. Те са едни от най-честно напомнящите ни за красотата, която ни заобикаля. Тези тъй ароматни и обаятелни растения зашеметяват със своята форма, размер, цвят, мирис. В забързаното ни ежедневие те са единствените „предмети”, които ни напомнят за красотата на природата, колкото и тъжно и жално да звучи, но си е самата истина.
Пак ще завърша с мисълта от последната публикация. Трябва да се спрем и да се вгледаме в красотата на света, в цветовете, които ни обръщат, така те ще ни вдъхнат поне малко спокойствие, чувство за изпълнение на някаква цел, за завършеност. За жалост погледнем ли на страни пак ще се върнем в старото си сиво ежедневие (знам и сивото е цвят, но той е започнал да се сравнява със скучното, еднаквото). Наведени с глава надолу, замислени какво да правим с живота си, как да разрешим последния появил се проблем и как да доживеем до следващия ден. Това е нашият живот, скучен и еднообразен, но с цветовете и малко интересен.
