Грижа за поколенията

      Бях излязъл с леля ми до кафето в селото и дойде една позната, която си има внуче и беше с него. Седяхме говорихме си и както всяко друго дете, внучето ѝ постоянно се движеше, искаше да опознае средата, която го заобикаля. И гледах как жената си говори с нас и същевременно оправя чорапчето на дете, гледа да му е удобно, дава му бутилката с вода. И тогава изпитах това чувство, което не мога да опиша, но беше свързано с навиците на човек да се грижи за поколението си.

Веднага пред очите ми минаха какви ли не картинки. Майка, която се грижи за дете си, сменя му памперсите, кърми го, храни го, гледа да му е топло. Следващото нещо, което мина през ума ми беше тигрица, която също се грижи за малките си, как ги ражда, как ги чисти, как ловува, за да ги нахрани. После дойде ред на котките, домашните котки, сетих се за моята, която беше родила точно преди 1-2 месеца и как тя се грижи за него. Чисти го, пази го от опасност, гледа да му е удобно и сега гледам как го учи да се грижи само за себе си.

И веднага след тези картинки ме удари друга мисъл. Колко път е трябва да изминем, за да стигнем до това си състояние. Как сме се зародили, въобще като вид, как се е появил животът на тези планета, намираща се на третото място около Слънцето, на точното място, в „зоната на живот”, за да се зароди едно-единствено, едноклетъчно животинче, организъм, клетка, наречете го, както искате, но пак е учудващо.

Помислих си през какво ли е трябва да мине еволюцията, за да може да стигне до този инстинкт на всички същества, грижата за малките им, за поколението. Може да е имало видове, които не са имали това качество, да го наречем, и те са измирали. Може пък това да е бил и първият вид, който се е зародил, който да е двуполов, но да не е оцелял заради липсата на това важно нещо.

Както ни учеше госпожата ми по биология, естествен подбор, само добрите качества се запазват за поколенията напред, вредните умират, заедно с преносителя. Но ако се е развило обратното, ако никога не се е появил този ген, чувство, инстинкт, чрез който се е оформил светът такъв, какъвто го познаваме? Никой не знае, може само да гадаем. Да си представим свят, в който животните се размножават непрестанно, раждат и оставят бебето на произвола на съдбата, ако в този свят има съдба.

Нищо нямаше да процъфти, нали? Тези бебета, тези малки, току-що дошли в този свят (или онзи свят, не съм сигурен как да го кажа) трябва да съумеят да живеят още от раждането си сами, да се пазят от хищници, да си намират храна. А може пък еволюцията да ги е създава по такъв начин, че да може да оцелеят. Да се раждат по-развити, отколкото сега се раждаме ние и повечето животни.

Еволюцията е много умно „същество”. Тя все намира начин, по който да развие света, да го направи изпълнен с живот и красота. Трябва да сме ѝ благодарни, че ни е създала по този начин, че е решила да поеме в тази посока, а не да се отклони и ние никога да не се появим. Също така трябва да благодарим и за този инстинкт, който е вложила в животните, който е създала, добавила, за да може да се размножаваме, да се увеличаваме и да населяваме тази планета.

Инстинктът за съхранение на потомството, за грижата на детето, което си докарал на този свят е толкова силна, все едно се е натрупвала и засилвала с течение на всички тези години, през които е имало живот на Земята. Това е едно от неща, които ни свързват с природата и ни помагат да живеем по-добре, с по-хубаво чувство.

Животът е нещо ценно, което не трябва да отхвърляме с лека ръка, не съм казал, че е и лесен, но Вселената ни е дарила с него и трябва да ѝ бъдем благодарни, защото ако не беше тя, нямаше да мога нито да напиша този пост, нито вие да го прочете, защото нямаше да има нищо, никого, всичко.

Майчинският инстинкт или този, който ни позволява или ни кара да се грижим за децата си, да ги отгледаме, докато не станат достатъчно големи и опитни, за да опитат те самите да създадат свои потомци е нещо ценно, направо безценно, за което трябва да сме благодарни на еволюцията, Вселената и за вярващите на Бог.

Еволюция 2 - Еволюция на човека

Краят на годината. Час по биология. Госпожата преподава последния урок. Всички са вече толкова изморени и незаинтересовани, че просто се чудят с какво да отбият времето. И така часът си върви и учителката разказва еволюцията на човека.

И слушайки госпожата и обяснявайки как австралопитекът се различавал от шимпанзетата, как неговият череп при очната кухина бил по-голям и мозъкът му бил по-голям. Хващайки тази мисъл се замислих за пътя, който сме изминали от шимпанзета до сега. Това разбира се е, ако приемем, че теорията за еволюцията на Дарвин, е вярна.

Представете си колко милиарди години еволюция е била нужда, за да може да се появим ние. Колко неща е трябвало да се пробват. Колко наши вариации е трябвало да умрат, просто защото не са били точно това, което е трябвало да бъдат. Австралопитек, неандерталец, кроманьонец, хомо еректус, всички тези същества сме били ние. Страшно звучи, нали?

Как в много далечното минало сме се хранили с буболечки, трева и сурово месо. Живели сме в пещерите и не сме познавали нито електричество, без което в днешно време сме за никъде, нито сме имали лична хигиена, тогава това е било „рая” за бактериите и вирусите, нито сме познавали огъня, който е променил нашия начин на живот, както днес правят това компютрите, но не винаги в много добра светлина.

Но нека оставим за малко тези неща, които може да не ни учудват толкова. Нека помислим за друго нещо. Как се е стигнало до тази разлика в устройството на тези животни. Да, животни, дори ние сме такива, колкото и да не го вярваме, ние си оставаме бозайници, животни.

Как на природата и е скимнало да увеличи мозъчната кухина, за да може да се развие мозъкът? Как се е появила първата реч, какво е представлявала? Да, промените и причините за еволюция са промените в самия климат и местообитание. Но пак защо точно в тази насока. Защо не се е получило нещо друго. И по-важният въпрос, който ме тормози от много дълго време, защо не продължаваме еволюцията си?

„Продължаваме я”, ще кажат някои. Ще посочат за пример технологичния прогрес, как компютрите ставам все по-малки и по-малки, да, но това не е наша еволюция, а на машините. Наистина те са се появили от нас и ние сме изминали дълъг път, докато ги измислим, но пак защо еволюцията ни се е насочила към тази посока, към усвояване и намиране на нови и нови неща. Защо не може да станем нещо повече от човек, защо еволюцията се е спряла точно тук, на нас. Защо не е продължила да ни развива, да се превърнем в някой друг вид, ново същество, по-развито, по-умно, по-приспособимо?

Или може би се осъществява, но ние просто не я забелязваме или я приемаме за болест. Хората сме най-разпространените същества на Земята и просто сме свикнали да няма нищо по-натам от нас. Затова когато се роди дете, което с нещо е по-различно от другите хора, отклонява се от нормите, които ние сме си възложили за обикновен човек, веднага приемаме, че нещо не е наред с него. В някои случи е така, тези нередности водят до болести, при които много рядко се стига до полова зрялост, но някои не са толкова опасни. Но се смятат за болест, а може просто да са опит на еволюцията да постигне нещо повече.

Друга причина, поради която може да кажете, че няма еволюция, е промяната на околната среда. Добре, но тя се променя, самите ние оказваме огромно влияние върху нея и по-този начин се появяват нови болести и организмът ни отслабва.

Никой не може да си представи какво точно би било следващото звено, в което може да еволюираме. Това дава поле за изява на въображението на много хора. Така се появи и сериалът „Герои”. Там еволюцията беше усъвършенствала хората, така че те имаха свръхестествени сили. Това е една гледна точка на това какво може да представлява еволюционният прогрес след нас или с нас.

Но както се казва, историята се повтаря. Може и нас да ни настигне гибелта на динозаврите и да се превърнем в поредния изчезнал вид на тази планета. Това е още един възможен сценарий, но никой не знае какво точно ни очаква. Всеки ден е ново приключение, в което трябва да се спуснем, всяка вечер заспивайки с планове за утрешния ден, не се знае дали ще се събудим въобще.

И така ние живеем живота си и много малко се замислят на къде сме тръгнали и от къде сме дошли. Не се знае дали еволюцията ще ни изиграе мръсна шега и ще ни унищожи така, както ни е и създала, просто защото сме и омръзнали или сме и навредили, което го правим на 110%, но това е друга тема.

Моля ви само за малко да се замислите за това на къде отиваме, какво ще постигнем в тази посока, която сме поели. Ще преуспеем ли, ще загинем ли, ще еволюираме ли или ще си седим на същото дередже и само ще мечтаем?

Еволюция

Един ден през лятото, когато помагах на баща ми да направи арматурата на чешмата, която ще прави, той се поряза на една тел. И естествено, докато той си се занимаваше със своите работи аз се замислих. Как като човек се пореже и потече кръвта до няколко минути, ако не е много дълбоко, кръвта спира да тече. Замислих се как тромбоцитите отиват към раната и съсирват кръвта, за да не изтече.

Представих си колко време е било нужно, за да се стигне до тази функция и до самото ни съществуване. Много хора просто възприемат това за нещо нормално, но точно в този момент ми дойде на ум и си помислих.

Как се е случил Големият взрив? Как се е появила Земята? И на края как се е появил животът. Според теориите във водата са се комбинирали аминокиселините и се появила клетката. И после в продължение на милиарда години сме се появили ние, хората.

И пак се връщаме към тромбоцитите и как благодарение и на тях не умираме от кръвозагуба. Просто се замислете колко е изумително, че сме се появили и как сме се появили.