Краят на годината. Час по биология. Госпожата преподава последния урок. Всички са вече толкова изморени и незаинтересовани, че просто се чудят с какво да отбият времето. И така часът си върви и учителката разказва еволюцията на човека.
И слушайки госпожата и обяснявайки как австралопитекът се различавал от шимпанзетата, как неговият череп при очната кухина бил по-голям и мозъкът му бил по-голям. Хващайки тази мисъл се замислих за пътя, който сме изминали от шимпанзета до сега. Това разбира се е, ако приемем, че теорията за еволюцията на Дарвин, е вярна.
Представете си колко милиарди години еволюция е била нужда, за да може да се появим ние. Колко неща е трябвало да се пробват. Колко наши вариации е трябвало да умрат, просто защото не са били точно това, което е трябвало да бъдат. Австралопитек, неандерталец, кроманьонец, хомо еректус, всички тези същества сме били ние. Страшно звучи, нали?
Как в много далечното минало сме се хранили с буболечки, трева и сурово месо. Живели сме в пещерите и не сме познавали нито електричество, без което в днешно време сме за никъде, нито сме имали лична хигиена, тогава това е било „рая” за бактериите и вирусите, нито сме познавали огъня, който е променил нашия начин на живот, както днес правят това компютрите, но не винаги в много добра светлина.
Но нека оставим за малко тези неща, които може да не ни учудват толкова. Нека помислим за друго нещо. Как се е стигнало до тази разлика в устройството на тези животни. Да, животни, дори ние сме такива, колкото и да не го вярваме, ние си оставаме бозайници, животни.
Как на природата и е скимнало да увеличи мозъчната кухина, за да може да се развие мозъкът? Как се е появила първата реч, какво е представлявала? Да, промените и причините за еволюция са промените в самия климат и местообитание. Но пак защо точно в тази насока. Защо не се е получило нещо друго. И по-важният въпрос, който ме тормози от много дълго време, защо не продължаваме еволюцията си?
„Продължаваме я”, ще кажат някои. Ще посочат за пример технологичния прогрес, как компютрите ставам все по-малки и по-малки, да, но това не е наша еволюция, а на машините. Наистина те са се появили от нас и ние сме изминали дълъг път, докато ги измислим, но пак защо еволюцията ни се е насочила към тази посока, към усвояване и намиране на нови и нови неща. Защо не може да станем нещо повече от човек, защо еволюцията се е спряла точно тук, на нас. Защо не е продължила да ни развива, да се превърнем в някой друг вид, ново същество, по-развито, по-умно, по-приспособимо?
Или може би се осъществява, но ние просто не я забелязваме или я приемаме за болест. Хората сме най-разпространените същества на Земята и просто сме свикнали да няма нищо по-натам от нас. Затова когато се роди дете, което с нещо е по-различно от другите хора, отклонява се от нормите, които ние сме си възложили за обикновен човек, веднага приемаме, че нещо не е наред с него. В някои случи е така, тези нередности водят до болести, при които много рядко се стига до полова зрялост, но някои не са толкова опасни. Но се смятат за болест, а може просто да са опит на еволюцията да постигне нещо повече.
Друга причина, поради която може да кажете, че няма еволюция, е промяната на околната среда. Добре, но тя се променя, самите ние оказваме огромно влияние върху нея и по-този начин се появяват нови болести и организмът ни отслабва.
Никой не може да си представи какво точно би било следващото звено, в което може да еволюираме. Това дава поле за изява на въображението на много хора. Така се появи и сериалът „Герои”. Там еволюцията беше усъвършенствала хората, така че те имаха свръхестествени сили. Това е една гледна точка на това какво може да представлява еволюционният прогрес след нас или с нас.
Но както се казва, историята се повтаря. Може и нас да ни настигне гибелта на динозаврите и да се превърнем в поредния изчезнал вид на тази планета. Това е още един възможен сценарий, но никой не знае какво точно ни очаква. Всеки ден е ново приключение, в което трябва да се спуснем, всяка вечер заспивайки с планове за утрешния ден, не се знае дали ще се събудим въобще.
И така ние живеем живота си и много малко се замислят на къде сме тръгнали и от къде сме дошли. Не се знае дали еволюцията ще ни изиграе мръсна шега и ще ни унищожи така, както ни е и създала, просто защото сме и омръзнали или сме и навредили, което го правим на 110%, но това е друга тема.
Моля ви само за малко да се замислите за това на къде отиваме, какво ще постигнем в тази посока, която сме поели. Ще преуспеем ли, ще загинем ли, ще еволюираме ли или ще си седим на същото дередже и само ще мечтаем?
