Прибирах се от театър и в автобуса към вкъщи, когато погледнах през прозореца, видях красотата. Не беше нещо от природата, а от човека. Беше градът със своите блещукащи светлини. Блоковете, колкото и мрачни да изглеждат денем, вечер те се превръщат в красива гледка. Със своите светещи прозорци на фона на тъмната вечер. Приличащи на нощното небе с неговите звезди, изпълнени с възможности за живот.
Колкото и да говорим, че рушим природата и влияем отрицателно на планетата, все пак може да правим и красиви и полезни неща. Пирамидите в Египет, Айфеловата кула, небостъргачите със своите зашеметяващи форми и размери, наклонената кула в Пиза, операта в Сидни. Всички тези творения са творения на красотата.
Може начинът и подходът към създаването им да не е бил правилен, но те показват възможностите и способностите на човека.
Огледайте се наоколо, всичко, което виждате, идва от идеите на предците ни. То е творение на изкуството, независимо колко просто изглежда за нас. Всичко покрай нас е чудо, красота, изкуство.
Нужно е само да се спрем за секунда, да прекъснем монотонното си ежедневие и „скучен” живот и да се вгледаме в заобикалящия ни свят. Там може да намерим толкова много красота и любов, които да разнообразят ежедневието ни. Толкова сме привикнали да вършим все едни и същи неща всеки ден, че вече подминаваме и най-малкото нещо, което може да ни вдъхне спокойствие и чувство за съвършенство.
Ако отделяме тази секунда от деня си, то тя би го направила значим, защото ще сме вникнали в съществото на заобикалящия ни свят. Ще сме разбрали дори и малка част от него и ще си тръгнем с чувството на задоволеност, ситост. Желая на всеки да направи това и да види каква разлика ще направи в живота му.
No comments:
Post a Comment